Съдебният процес за патента на ЕНИАК (Electronic Numeric Integrator and Computer, ENIAC - универсална ЦЕИМ, създаден в Университета на Пенсилвания (1943-1945) наистина може да претендира за място в книгата на Гинес. Още процедурите по издаването на патента, предхождащи процеса, отнемат на Патентната служба на САЩ цели 17 години! За решаването на съдебния спор са привлечени 157 свидетели и разпитването им отнема на Федералния съд в Миниапълис повече от 6 години. Първоначалните апетити на филаделфийската фирма Спери Ранд от владеенето на основните патенти да получава проценти от цялата компютърна индустрия възлизат на няколко милиарда долара. Документите, представени в съда, са можели да бъдат обхванати и осмислени само с помощта на компютърна обработка, тъй като общият брой на документите и веществените доказателства е 32 654, броят на страниците им възлиза на около 50 000, а само протоколите обхващат 20 667 страници. Показанията на главния свидетел Джон Атанасов са записани на 1338 страници. Лично дават показания още 76 свидетели,а от други 80 са взети писмени показания под клетва в подготвителния период на процеса.

Съдбата дава последен шанс на Джон Атанасов - да докаже своя приоритет в едно от най-крупните изобретения на XX в. - компютърът. И той блестящо използва този си шанс, като преобладаващата част от 1338-те страници на показанията му описват с голяма точност принципите, устройството и действието на първия в света компютър. Свидетелските показания на Джон Атанасов в съдебната зала започват на 17.06.1971 г. Под "директен разпит" в американското право се разбира разпит, който се води от страната ищец. Близо 700 страници от протоколите на делото ЕНИАК обхващат записи на директния разпит на свидетеля Атанасов, воден от адвоката Хенри Халъдей. По време на съдебните заседания в негова помощ се включва и другият патентен адвокат на Хъниуъл - Чарлз Кол.

Задачата на защитата на Хъниуъл обаче е несравнимо по-тежка от задачата на противната страна - тя трябва да докаже тезата си, че основни принципи на ЕНИАК са извлечени от АВС. След няколко месеца, като привежда несъстоятелни "доводи", оспорващи тази теза, Мокли свидетелят на Спери Ранд, е безсилен да се бори с истината и оплитайки се в многобройни противоречия, се саморазобличава.

Главният свидетел на ищеца - Джон Атанасов, е убедителен в защитата си на тезата на Хъниуъл. Изследванията на протоколите на процеса показват, че (с професионалната си компетентност, точните и нагледни обяснения и демонстрации на етапите от някогашната си разработка проф. Атанасов издържа блестящо най-важния изпит в живота си.

Това заедно с огромния фактически материал от съдебните протоколи и доказателствата представлява безценен извор за изследователите на историята на изчислителната техника – наистина безпрецедентен случай и за историята на патентното дело в света. Ако този съдебен спор не беше се повдигнал, какво биха узнали следващите поколения за истинския първоизобретател? Почти нищо. Само след няколко десетилетия не би останал очевидец на функционирането на някогашния компютър АВС, демонтиран и забравен след войната - споменат е само в три вестника от 40-те години и в три научнотехнически книги. По такъв начин историческата истина за откритията и изобретенията, от които започва съвременната компютърна революция, щеше да бъде безвъзвратно загубена. Самият Атанасов до процесите през 1967-1973 г. не е публикувал нищо за своя компютър АВС, непатентован по вина на ръководството на Щатския колеж на Айова (по-късно университет. Наистина през август 1940 той описва на 31 страници проекта си, чиито най-съществени новаторски принципи е изпробвал успешно чрез модел година преди това. Този документ - Меморандум (със значение на паметна записка, който има много голяма тежест по време на процеса, е написан като отчет — обосновка на молбата му до ръководството на колежа да му бъде отпусната незначителна сума – неколкостотин долара, за да завърши изцяло компютъра си. Описанието, придружено с фотографии на готови електроннолампови възли на компютъра, си остава непубликувано чак до 1973 г., когато Б. Рандъл издава в Лондон сборника от класически трудове на пионерите на изчислителната техника "Потеклото на цифровите изчислителни машини. Избрани трудове". Там обаче не могат да се намерят изчерпателно и прецизно събраните от съдебното дирене доказателства, че основни принципи на компютъра ЕНИАК - дотогава посочван в историческите справки като първата в света ЦЕИМ, са заимствани от истинския първи компютър - компютърът АВС на Атанасов и Бери.

На 19.10.1973 г., когато федералният съдия Ърл Ларсън издава в Миниапълис, щат Минесота, историческото си съдебно решение, фактически завършва почти 30-годишната патентна война между гигантите на американската компютърна промишленост, война за правото да произвеждат компютри и съответно да получават приходите, които носят основните патенти в този отрасъл. Патентът за "изобретението на века", както понякога наричат компютъра ЕНИАК, т. е. Патент на САЩ є 3 120 606, е заявен от електронния инженер Екърт и физика Мокли в Патентната служба още на 26.06.1947 г., а е издаден едва на 4.02.1964 г. Причините за това удивително бавно процедиране се коренят в патентната война, която прекупвачът на патента - Спери Ранд, води с цел да извоюва доминираща позиция на пазара на многообещаващия компютърен бизнес.