Продължаващата повече от три години сложна подготовка на съдебните процеси представлява значително нервно натоварване за 67-годишния Джон Атанасов и съпругата му Алис. И ето, че в тягостните моменти на очакване пред тежкото изпитание, като слънчеви лъчи ги огряват топлите писма от бащиното отечество на Джон.

Той отдавна възнамерява да направи едно пътуване до Европа и по-специално до България, където живеят роднините на неговия баща. Войната е прекъснала кореспонденцията с приятеля му Борис Илиев от Агрономическия факултет в София. Атанасов се сближава с него през 1926 г., когато работи върху магистърската си дисертация по математика в Айова. Тогава Илиев е аспирант със стипендия на Карнегиевата фондация и специализира селскостопанска техника. От последното им виждане в Айова през 1927 г. е изминал почти половин век и едва сега те биха могли да се срещнат отново - този път в България. Покана за гостуване е изпратена на Атанасов от БАН чрез тогавашния професор по математика от СУ Благовест Сендов, който по молба на Атанасов успява да издири и Борис Илиев.

Проф. Сендов узнава за пионерската компютърна разработка на Атанасов в началото на 1970 г. Информацията за Джон Атанасов идва от книгата "Електронни цифрови системи" на Р. К. Ричардс, който посочва компютъра на Атанасов-Бери като предшественик на всички електронни изчислителни системи. Ето какво пише по този повод проф. Бл. Сендов: "Понеже конструкторът на тази машина носи българското фамилно име Атанасов, това ме заинтригува и се постарах да го издиря и помоля за повече информация." Той се обръща с писмо за повече информация към ректора на Щатския университет на Айова, който според Ричардс е люлката на първото поколение компютри. Получил адреса на Атанасов, проф. Сендов му пише до Фредерик, щат Мерилeнд, с молба да изпрати точни биографични сведения за себе си и по-специално за българския си произход. Джон Атанасов незабавно изпраща отговора си - на 2.09.1970 г. Точно по това време у тях, във Фредерик, гостува майка му. (Баща му е починал през 1956 г.) Той я моли за съдействие и с помощта на съпругата си Алис тя написва всичко, което знае за ранните години на бащата Иван Атанасов и за неговия род в България. Именно тези, преразказани от Айва Атанасова спомени на Иван Атанасов, ще донесе синът на бащина земя през декември 1970 г. Ето текста на писмото на Атанасов до проф. Сендов:

1970 г., 2 септември

"Драги проф. Сендов,

Получих любезното Ви писмо днес сутринта. Седях на бюрото си, оценявайки голямото количество битове, което е нужно, за да се отговори както трябва на писмото Ви. Сигурен съм, че това писмо е недостатъчно, но се надявам, че то ще Ви даде представа за някои епизоди от историята на изчислителните машини. Нашите ранни работи в Щатския университет на Айова (тогава колеж не са добре известни. Обаче през последните три години различни изследвания показаха какво фундаментално и принципно важно значение са имали те. Тези изследвания бяха направени като следствие от патентен иск за милиони долари, заведен във Федералния съд на Съединените щати. Моите показания във Федералния съд в Миниапoлис ми отнеха 9 дена и обхващат 1250 писмени страници И, разбира се, този пълен обем показания не покрива всички въпроси, които сте повдигнали в писмото си.

Някой бе ми казал, че фамилията ми е така често срещана в България, както Смит в Англия. Във всеки случай моят баща беше българин, роден на 6.01.1876 г. (по Григорианския календар. Когато е бил на три месеца, турски куршум убива баща му, като оставя белег и на неговата глава. След въстанието младата вдовица се омъжва повторно и семейните затруднения заставят баща ми, тогава 13-годишен, да замине за САЩ с чичо си да търгува с розово масло. На 15-годишна възраст той остава там и по някакъв невероятен начин научава английски и получава добро образование. Такива са заниманията му до 1901 г., когато завършва Колгейтския университет.

Майка ми (тя е още жива, на 89) е типична американка със смесица от ирландска, английска и френска кръв, тъй че българският език никога не се е говорил в нашия дом. Българи ни навестяваха рядко и с никого от тях не бяхме свързани по-тясно. По-кьсно, когато завършвах университета, се запознах по-отблизо с един българин, Борис Илиев. Това беше през 1926 и 1927 г. Той следваше селскостопанско машиностроене и заемаше пост във Вашия Агрономически колеж [факултет]. По някаква случайност още си спомням един софийски адрес, който ми беше дал, Чаталджа 21. Бихте ли проверили дали той е още жив?

За Ваша обща информация относно моя живот прилагам копие от сведенията, съдържащи се в изданието "Американски учени". Понастоящем съм в пенсия при благоприятни условия и добро здраве на възраст 67. През последните пет години не съм поддържал тесни връзки с някаква организация, но от време на време давам консултации по специалността си. През последните три години отделях внимание най-вече на съдебните дела, за които споменах по-горе. Също така се включвам понякога в различни програми за изследване и развитие, които представляват интерес за мене, и по този начин водя пьлнокрьвен и щастлив живот. Притежавам малка ферма и едно от любимите ми занимания е да отглеждам зеленчук. Някои от приятелите ми, които знаят тези неща, ме уверяват, че подобно непривично (за Америка занимание е типично за българите.

Започнах работа по дисертацията си в Щатския университет на Айова в края на 1925 и получих званието магистър през лятото на 1926 г. Продължих да работя в Щатския университет на Айова, но през пролетта на 1929 г. се преместих в Университета на Уисконсин, където получих докторска степен по теоретична физика през лятото на 1930 г. В края на същата година се завърнах в Щатския университет на Айова, където се отдадох на активна преподавателска и научноизследователска кариера. Към 1935 се занимавах с обучението на специализанти (следдипломна квалификация и ръководех научната работа на докторанти. С моите ученици работихме в най-различни области като квантова механика, еластичност и физика на кристалите. При почти всеки проблем се сблъсквахме с решаване на линейни частни диференциални уравнения. Обикновено не беше възможно да решаваме системите директно, така че трябваше да прибягваме до методите за приближение от типа на Рели-Ритц и Трефи. В същото време по-напредналите в теоретично отношение мои ученици започнаха да разработват нови методи от значително по-общ характер. Във всички случаи стигахме до големи системи линейни алгебрични уравнения. Цялата ми програма бе обременена от решаването на такива системи.

Този проблем стана до известна степен моя идея фикс. Най-напред опитах аналогови методи за решаване. Скоро се убедих, че им липсва точност. Тогава използвах табулаторни устройства от тип Холерит и започнах да мисля за използването на механически сьчленени сметачни системи. При всеки случай изчислителната способност и скоростта се оказваха незадоволителни и накрая се одързостих да пристъпя към конструирането на нови изчислителни елементи. Това беше през пролетта на 1937 г.

В една много студена нощ през късната есен на 1937 г. се върнах в кабинета си в университета, за даработя по този проблем. Опитах се да се настроя по проблема, премислейки детайл след детайл, но нищо не излизаше. Отчаян се качих на колата си, изминах повече от 300 км със скорост над 100 км/час, излязох в мразовитата нощ и влязох в един бар или страноприемница. За няколко минути усетих ума си много спокоен и чист и като че ли виждах пред себе си и без всякакви справочници и бележки всичките си знания и опит. Когато потеглих за дома си рано сутринта, в значителна степен бях достигнал до съществено нов подход към изчислителния процес.

Ще пропусна подробностите. Най-напред работех сам, но към есента на 1939 г. набавих средства и наех Клифьрд Бери. Късно есента на същата година на бял свят се появи първият наш прототип, извършващ операциите събиране и изваждане. В хронологичен ред ние демонстрирахме:

1. Първото приложение на двоичната бройна система в ЦЕИМ.

2. Първата регенеративна памет.

3. Първите логически схеми, много подобни на схемите, използвани днес.

4. Фактически първото приложение на последователно смятане,

5. Първата автоматична ЦЕИМ и други по-малко важни детайли на съвременните изчислителни машини.

Тук ще се опитам да спра  и да завърша писмото си. Бих искал да посветим време за по-детайлна съвместна работа. Възможно ли ще Ви бъде да дойдете в САЩ? От друга страна, отдавна съм замислил посещение в България, за да видя родното място на баща си (Бояджик, Ямболско и да почувствам природата на народа, от който произлизам. Обаче все още нямам конкретни планове относно това пътуване. Бих могъл да Ви предоставя много повече подробности, но това естествено ще наложи усложнения по снимане на копия. Моля Ви, пишете, ако имате въпроси към мен.

Искрено Ваш

Джон Атанасов"

В София пристигат следобед на 2 декември. Същата вечер се срещат със семейството на проф. Борис Илиев, за когото след повече от 40 години Атанасов намира, че е запазил някогашния си благороден облик.

"Почти веднага почувствахме родна тази непозната страна - пише Атанасов в пътните си бележки. - Но това беше само началото на нашето чудесно пребиваване в България, където всеки ден щеше да ни дарява с нови приятелства и нови гледки от страната, където на всяка крачка срещахме съдействие, топлота и разбиране."

Първата и последната от трите седмици в България са посветени на срещи в София. Атанасов изнася в големия салон на БАН лекция на тема "Ранната история на електронните изчислителни машини".

Семейство Атанасови прави обиколка из България. Минават през Пловдив, Стара и Нова Загора и накрая пристигат в с. Бояджик, Ямболско. Неколкостотин бояджичани са излезли да посрещнат и да поздравят сина на своя земляк. Атанасов е очарован от бащиния край и е покъртен от обичта и признанието, които му засвидетелстват. Cеляните го прегръщат и целуват, като свое чедо.

Гостите се покланят пред паметника на загиналите от бояджишкото клане през 1876. Дълбоко развълнуваният Атанасов отговаря на приветствията: "Съселяни мои и на моя баща! Гордея се с вас така, както съм горд с моя американски народ, който навремето разбра още малолетния ми баща и му протегна ръка..."

Оказва се, че в този край от неговия род има не по-малко от двеста души. Той се среща с около 40 роднини и всеки го кани в дома си. Атанасов открива братовчед на баща си и той му показва последното писмо на Иван Атанасов до България, получено през 1954 г. (Атанасов пише, че това писмо е от майка му. В съседното с. Омарчево - селото на баба му Яна, той е посрещнат тържествено от племенниците си. Те го очакват пред портата, облечени в национални носии, и му поднасят по български хляб и сол.

В с. Новоселец Атанасов заварва жива Велика - сестрата на баща му, родена след неговото заминаване за Америка. Вече на смъртен одър старицата разбира кой е гостът: "Ивановият син!..."

Многобройни са срещите на Атанасов в София, включително в Централния съвет на научно-техническите съюзи и в Славянското дружество в България.